Защо пазарите обичат да виждат нови политически лица

Писателят е ръководител на Rockefeller International. Новата му книга е „ Какво се обърка с капитализма “

Отдавна е ясно, че 2024 година ще бъде историческа година за демокрацията, с повече от 30 национални избора по света. Но едвам през последните няколко дни коментаторите започнаха да се концентрират върху икономическото влияние на тези борби.

Острите пазарни реакции на резултатите в Индия, Мексико и Южна Африка повдигнаха някои съществени въпроси. Дали стопанските системи се показват по-добре при държавно управление със мощно болшинство или необятна коалиция? Под лява или дясна партия? Под сегашен водач или свежо лице?

За да отговоря, е значимо да признаем, че финансовите пазари не се управляват от никаква идеология. Те са подтиквани да се концентрират върху вероятностите за стопанската система, а не върху политическата система. Това, което моето проучване разкрива е, че дали държавното управление е едва или мощно, ляво или дясно, наподобява няма огромно значение за стопанската система. Но новите водачи са мощно свързани с по-висок напредък и възвръщаемост.

Помислете първо за икономическите резултати на съдружните държавни управления. Историята демонстрира, че разрушените парламенти не са безусловно неприятна икономическа вест. В страни като Индия, Бразилия и Италия стопанската система се оправя по-добре при държавните управления на малцинството.

Индия, да вземем за пример, възприе по-малко социалистически метод към правенето на политики едвам откакто се трансформира в същинска многопартийна народна власт в края на 70-те години на предишния век и стопанската система стартира да заобикаля стагниращия напредък на приходите на глава от популацията през идващите десетилетия. В деня на изборите тази година пазарът внезапно спадна след новината, че партията на премиера Нарендра Моди е изгубила цялостното си болшинство. Но от този момент се възвърне, може би признавайки, че съдружните държавни управления не значат безусловно по-слаб напредък.

Същото важи и за партиите, избрани като леви. Проучване на 173 държавни управления в 24 страни не демонстрира разлика в възвръщаемостта на фондовия пазар, без значение дали партия, считана за лява или дясна, е била на власт.

Вярно е, че вложителите постоянно бягат, когато бъде определен политик с ляво звучене, само че по-късно правят оценка какво прави този водач на поста. Най-запомнящият се случай е бразилският пожарникар Луис Инасио Лула да Силва. Той изплаши вложителите преди началото на мандата си през 2002 година със закани за несъблюдение на бразилския дълг, само че стана стопански правоверен откакто влезе в служба.

Може да има сходен сюжет в Мексико, където Клаудия Шейнбаум победи безапелационно на изборите надмина упованията. Пазарите се притесняват, че партията Морена, откакто се завърна на власт, ще удвои социалистическата си стратегия. Но какво ще направи Шейнбаум на поста, занапред следва да се види.

Съединените щати оферират ясна проява какъв брой тъкмо безпартиен може да бъде Уолстрийт. Започвайки от края на 1860-те години, когато двупартийната политическа система стартира да се втвърдява, фондовият пазар е възвръщал приблизително 68 % на мандат при президентите демократи и 52 % при републиканците. Тази празнота обаче не разкрива прикрито партийно користолюбие. По-внимателен взор върху данните демонстрира, че икономическите условия (главно напредък на Брутният вътрешен продукт и инфлация) са били по-благоприятни, когато демократите са били на власт. Това значително се дължи на съвпадане.

Това ни води до един политически фактор, който наподобява има значение: свежите лица. По-новото е по-добро. Изучавайки над 50 демокрации от края на 80-те години на предишния век, открих повече от 70 водачи, които са траяли повече от един мандат.

В развитите страни, в това число Съединени американски щати, Обединеното кралство и Франция (всички от които скоро ще имат избори), растежът на Брутният вътрешен продукт спадна устойчиво от 2,9 % през първия мандат на водача до 2,6 % през втория и 2,4 % в редки трети термини.

В разрастващите се страни, където водачите могат да имат по-голямо въздействие, тъй като са склонни да се сблъскват с по-малко институционални ограничавания, растежът е понижен приблизително от 5,3 % през първия мандат до 4,4 % през втория и единствено 3,5 % цент в третата.

Пазарите наподобява усещат крах, защото водачите стават самодоволни и остарели с времето. В нововъзникващите стопански системи фондовият пазар превъзхожда съперниците си с 20% по време на първия мандат на дълготраен водач, генерира междинна възвръщаемост през втория мандат и доста по-слабо през третия. В Съединени американски щати също разликата е поразителна. От края на 1860 година осем президенти са изкарали два цялостни мандата, като пазарната възвръщаемост е приблизително 80 % през първия мандат и едвам 29 % през втория.

Важно е да имате поради, че ориста на стопанските системи и пазарите се дефинира от доста фактори. Политиката е единствено едно парче от пъзела. Но за всеки, който се пробва да предскаже икономическото влияние на световните избори тази година, би било рационално да стартира, като не търси нито мощно болшинство, нито политически етикети. Просто нови лица.